НАЧАЛО БИОГРАФИЯ КРИТИКА ГАЛЕРИЯ КОНТАКТИ
Share on Facebook Share on Twitter Share on Google Bookmarks Share via e-mail Print
БИОГРАФИЯ

„Съгласен съм с вас, че художникът не вижда природата такава, каквато тя изглежда на обикновения човек, тъй като неговата чувствителност му открива вътрешните истини под видимите. Но в края на краищата единственият принцип в изкуството е да възпроизвежда онова, което вижда окото ти. Всеки друг метод е пагубен, колкото и да се зловиди на търговците на естетика. Не съществува рецепта за разкрасяване на природата. Важно е едно - да умееш да виждаш...“

                                                                                                                               Роден


Различните интелекти имат различно отношение към съвременното изкуство. Творчеството на художника Георги Симов трудно ще се побере в калъпите на дадено течение, определена школа или художествено направление. Неговите картини няма да се понравят на тези, които искат да гледат натюрморти и цветя с бликаща свежест и нежност, пейзажи с необятни пространства, пропити с пасторална идилия или разкриващи необикновената красота на заобикалящата ни природа. Няма да се харесат и на онези, които предпочитат да виждат жената претворена като Мадона с всичките й мъки и страдания, изрисувана от един от най-великите гении на четката - Ботичели. Няма да бъдат очаровани и естетите, които се прехласват пред Кореджо и неговата женска миловидност,  боготворящите жените в платната на Тициан, Рубенс и Курбе с тяхната нежност, грациозност, деликатната фактура на плътта, прекрасна пищност и красота, където светлината се разлива леко и едва доловимо по телата, за да разкрие още по-добре този дар на природата.

Но творчеството на Георги Симов има своя собствена аудитория. Той е художник от края XX век. Векът, когато вече се бяха появили и развили импресионизма, постимпресионизма, кубизма, фовизма, пуризма, конструктивизма, лиричната и геометрична абстракция, експресионизма, дадаизма, експресионистичната абстракция и др. Самият Пикасо казва: „Импресионистите създадоха последното невинно и красиво изкуство.“

К. Малевич нарисува своя „черен квадрат“ и той, и много художници побързаха да обявят края на живописта. Всичко сякаш беше нарисувано и всяко ново изкуство би било само едно повторение.

Въпреки всички модни тенденции, увлечения, отричания и пр., Георги Симов предпочете да рисува,  да работи със свой собствен почерк. Да претвори на платната своите чувства и мисли по начин самобитен и достоен за авторовата му концепция. В тематично-иконографския спектър на неговата живопис доминират фигуралните композиции, асоциативната, еротичната и екологичната теми. Художникът не разказва, не обяснява, не илюстрира. Колкото повече намалява повествователната и сюжетната страна на живописта, толкова по-съвременно и автентично се опитва чрез виденията си за добро и зло, за настояще и бъдеще, да отправи идеите си към своите съвременници.

Изкуството му се съотнася към естетиката на реалното отражение на действителността, а в живописно-пластично отношение към прийомите на експресионистичната абстракция. Рисува фигурални композиции върху едно затворено пространство, като в повечето случаи фонът е тъмен, за да изпъкнат детайлите от предния план. Рисунката при него винаги е деформирана. Похватът е експресионистичен. Деформацията го привлича със силата и драматизма на въздействието и провокацията. Художникът не обича приглушените гами и монохромната живопис. Той предпочита рисунъкът да е схематичен или деформиран, но композицията да е пъстроцветна, раздвижена, да се получи една обща схема на внушение и обобщено впечатление.

Творецът не държи на правдоподобността и приликата, не иска чрез точния академично-реалистичен метод да рисува външна форма. Не е роб на натурата, а иска чрез дисекция, гротеска и експресионистичен синтез да навлезе по-дълбоко в същността на нещата, в истинската им скрита първопричинност и следствие, и то от позицията на творец от края на XX век. Като че понякога инстинктивно, подсъзнателно, авторът избира композиционното решение. За него не е интересно дали е построил стройна, издържана и разбираема композиция. Тя е само част от общия проблем, който преследва. Интересува го общото впечатление от маркирането на детайлите, пъстроцветната гама на композиционното решение, строгият подбор на цветовете, първоначално изглеждащи хаотично и случайно подбрани. Начинът, по който подрежда отделните детайли в натюрмортите си - магарешките бодли, плевелите, осакатените цветя - остро репликира върху основните екологични проблеми, които третира („Натюрморт с магарешки трън, „Сухи цветя“ и пр.).

Сложно, но ясно и отчетливо, композира образи и представи, настроения и чувства в асоциативните си картини. Ракурсите и позите, избрани във фигуралните му композиции, където темата за човека е разработена многовариантно, но основно чрез женското тяло, което отразява обобщените му емоции, говорят за една собствена философия за композицията, разкриват ни един, собствен стил, авторски повлиян от гения на Пикасо, но пречупен през собствения му интелект.

Пейзажите му са абстрактни, в един по-условен план. Внушение, което само наподобява реалната действителност. Георги Симов не

разчита на случайността, на първоначалния замисъл, който в процеса на работа се деформира и се получават случайни ефекти. Някои картини са рисувани а ла прима, а други цели месеци. Правени са много ескизи, за да се решат чисто композиционни или цветови проблеми, за да може всеки цвят да заеме точното си място в цялото, тонално звучене на картината и да се подчини на общата, пластична организация. Той има широк диапазон в авторската си техника. Използва живописни ефекти, напластявания, засенчвания, разливи, пристъргвания; залепва картони и др. средства в една авторска, колажна техника; рисува върху тях, тонира картона с различни техники и др. Така авторът успява да постигне разнообразна палитра от цветове, без творбите му да дразнят с шарения и тежест. Цветовете стоят хармонични и балансирани, спомагат да се внуши по-ясно авторовото решение.

Внимателното разчитане на картините му, съпоставянето им, улавянето на авторовата идея и концепция, опознаването на стилистиката на художника ни разкриват един разнообразен, различен, субективен Симовски свят. Художникът е неспокоен, търсещ дух. Безпокойство и драматизъм е завладяло душата на твореца, който ни показва как бавно и неусетно светът пред нас се деформира, извращава; как моралните ценности рухват и как смисълът на идеите на цели поколения се сриват.

Творчеството на Георги Симов е вик за помощ, вик към бъдещето или вик за предупреждение. Всеки зрител трябва сам да направи своя избор. Художникът ни съветва да се вгледаме в картините му, да се абстрахираме от околния свят за момент, да присвием очи, за да се концентрираме и честно да признаем пред себе си, дали сме добри, дали сме направили нещо добро. Защо сме тук? И ако продължаваме да наблюдаваме безучастно как едни се самоизяждат, а други унищожават себеподобните си, докога ще бъдем тук?

Георги Симов е европейски художник, него го интересуват не само регионалните проблеми, но и общочовешките.

И за финал ще си позволя да цитирам великия Пикасо: „Аз не зная дали съм добър живописец, но съм добър рисувач.“

Моето скромно мнение:

Аз не съм сигурен колко добър рисувач е Георги Симов, но знам, че е добър живописец.


© Димитър Инджов, Собственик на Галерия „Инджов“, 1998 г.