НАЧАЛО БИОГРАФИЯ КРИТИКА ГАЛЕРИЯ КОНТАКТИ
Share on Facebook Share on Twitter Share on Google Bookmarks Share via e-mail Print
БИОГРАФИЯ

Историята на човешката култура, като че ли представя изкуството преди всичко  като изкушение. Опияняващо изкушение, в което всеки елемент от цялото е чувство, а не разказ.

Не можем да знаем кога и как художникът Георги Симов застава пред статива си, но със сигурност разбираме поне част от това което е изпитвал. Разпознаваме образи, за които той дори  не подозира, че са го споходили. Виждаме цветни или линеарни ритми, лаконични или бъбриви движения, нежни или груби структури от боя, които ни представят не „видимата действителност”, а чудеса от света на цветовете и формите. Потапят ни в усещане за новост, за очарование от необяснимото, за екзалтация от красивото.

Силата на този изказ е в естетиката и лекотата на неговия  универсален език. Конкретните сюжети и четливи персонажи са елегантно идеализирани и поднесени с чисто, душевно вълнение.  То съчетава интерес към технологическо усъвършенстване  с  усложняване на жеста, обогатяване на фактурата и формата, изграждане на композицията на игрови принцип. Силната стилизация придава приказно-метафоричен характер и ритуална знаковост на формите. Подчертаният графичен подход ги извежда от конкретността и създава една нова вещественост, нетипична за класическото разбиране за живопис.

По някакъв специален начин Георги Симов кара героите си да обръщат поглед към себе си в един  вечен  ден . Те не говорят, обградени са от тишина, в която цветовете искрят по-ярко, а мислите текат по-бавно или ги няма. Нужни са концентрация и усилия, за да се видят по-дълбоките планове в тяхното определено интелектуално и естетско общуване.        

В основата на светоусещането на Георги Симов е желанието му свободно да  пофилософства  върху някои сериозни теми. Опитът му да подреди света тръгва от привидния хаос и безредие. От желанието да се почувства създател на нов свят, света на своето изкуство. Един от начините да въведе ред в него е да го подреди според опита и въображението си. Това е интелектуална игра на преживявания, на съобщаване на желания и намерения, на отправяне на покана да бъдат погледнати тази или онази великолепна форма, този или онзи прекрасен цвят.

Дали  има музика и поезия в живописта на Георги Симов?  Тя е предназначена за гледане, но звукът в нея се ражда от тишината, в която е създадена. Този свят е поетичен, защото е населен с женски образи, които са загърбили мита за първородния грях и демонстративно живеят на брега на обществото демонстрирайки, че истинския живот е този, който отсъства от протокола на ежедневието. Поезия има и в специалния поглед към пейзажа, като към импресия от стилизирани форми и интензивни цветове, родени от светлината.

Дали има скрити послания? Чрез вкус към артистичния жест, творчеството на Георги Симов се движи в посока от фигуративно към абстрактно осмисляне на сюжета. Красотата в картините му се надгражда над превърнатия в живописен знак обект на изобразяване. Подчертаното, стилно, авторово присъствие е повече  емоционално, отколкото аналитично и повече въображаемо, отколкото реалистично. Сюжетите вероятно са имали история, но се разкриват чрез художествената си същност и подсъзнателното внушение за съществуване. Подобно на живота, те се раждат всеки път с индивидуалността на всяка нова творба. Авторът не се опитва да търси познание в любимата си тема, той винаги е вътре в нея и това определя специфичната релефност на чувствата и подкупната прозрачност на решенията му.

Георги Симов е от поколението художници, които оформяха картината на българското изкуство след постепенното затихване на „вълната” от седемдесетте години на двадесети век. Те отхвърлиха идейната естетика на програмния, социалистически модернизъм и избраха да се включат бързо и неподготвено, но силно емоционално към световните тенденции в изкуството. Пасивите на този процес и тогава, и сега, са  волно плагиатство и  неволно преоткриване на формообразуващи принципи с вече историческа давност, несериозна еуфория  и  позьорство под знамето на авангарда, и тотален отказ от всякакъв намек за приемственост. Активите, които ползва и Георги Симов, са в осъзнаване на свободата на творческата личност и скъсване с бремето на провинциализма.         

Той конкурентно е изострил сетива и умело координира движението и действията си в съвременното, общо, артистично настроение. Осъзнава, че когато рисува е в средата на нещо живо.  


© Красимир Линков,  2011

изкуствовед

Директор на Градска Художествена Галерия, Пловдив