НАЧАЛО БИОГРАФИЯ КРИТИКА ГАЛЕРИЯ КОНТАКТИ
Share on Facebook Share on Twitter Share on Google Bookmarks Share via e-mail Print
БИОГРАФИЯ

Изкуството на Георги Симов носи изключителната виталност на човек, който усеща света с всички свои сетива. Творбите му, живопис с маслени и акрилни бои върху платно и хартия, акварелна рисунка и различни смесени техники, внушават доверие, предизвикват емоции, изграждат нови светове в безкрайния устрем на нашия забързан живот.

В настоящия каталог авторът е избрал 41 творби, в които представя своите приказни сюжети, разказващи за животни и птици, за  натюрморти, но всъщност за жива природа, за красотата на голото тяло, за обкръжаващата ни действителност, която крие спомени, носталгия, нишките на нашето постоянство, откъслеците на нашето време, надеждите ни, пристрастията, разочарованията и щастливите мигове...

Всеки художник има своя уникален почерк и стил. Изкуствоведската наука е класифицирала изобразителното изкуство по периоди от време и по стилови отлики. В последните около сто и петдесет години  броят на тези стилове и общи творчески търсения и открития са получили множество наименования. В нашето съвремие те са още повече. Забавното е, че ние изкуствоведите се стремим да отредим място на всеки творец в някоя от тези общи групи, с определено направление. Опитваме се да даваме наставления и препоръки, за да може някак си да подредим своите представи за развитието на изкуството. Много често нещата изглеждат доста по-лесни. Просто трябва да усетим същността на всеки един художник. Да станем съпричастни с творчеството му, да го представим  на публиката по най-разбираемия начин.

Сложността на това представяне, разбира се, произтича от динамиката на времето. Време, което изисква от твореца да улавя нишките на историята, същността на стиловете, създадени преди него, вкуса и модата на своя ден, и преди всичко, да бъде верен на себе си.

Мисля, че авторът следва тази максима, подчинявайки се на вътрешната воля на своето лично и пристрастно въображение. Пристрастно към себеуважението, към себеизискванията и собствените пътища на самоусъвършенстването. Неговата експресионистична абстрактна живопис е изкушена от асоциативни, екологични и еротични теми и сюжети, изграждащи облика на художника Георги Симов.

В творбите от настоящия каталог той представя своите умения в изграждането на нестандартна композиция, в контраста на спокойните фонове, и почти релефното изграждане на нейните компоненти - човешки и животински фигури, птици и риби, цветя и интериори, сезони и денонощия, и още много неща.

Двуизмерната плоскост на платното отразява живопис, която разчита на чисти цветови стойности във фона, в рамките на който участващите "персонажи"  заковават погледа на зрителя със своята особена структура на формотворчество, изградена от активни цветни "пъзели".

В една на пръв поглед непретенциозна творба, наречена "Сухи цветя" откривам поредния сюжет за малък разказ. В центъра на творбата се чете фигура на коледно дърво, по-скоро суровачка от още неразцъфнал дрян, окичена с вълнени цветни пухчета. Лакомото око поглъща изяществото на онази оплетена българска мартеница, поставена върху разцъфналия клон на сливата в двора. Има и още - цялата фигура сякаш е хартиената балерина на Андерсен, щастливо усмихната на своя оловен войник, въртейки се в своя танц на розовата сцена. И всъщност сухите цветя оживяват в тази изградена с лекота и нежност творба, в която за пореден път усещаш безкрайността.

Във"Вазата с жълти маргарити" се наслаждаваш от цветния блясък на рисунъка, нежния прозрачен фон, магията на отражения в стъклената ваза, цветове и щрихи - светли, весело звънтящи  - точно един истински жив натюрморт.

В изграждането на абстрактните пейзажи и натюрморти, ние виждаме стремеж към обособяване на ядро от субекти в централната част на композицията, отново обгърнати от прозрачен или наситен фон, контрастиращ с акцентите на ядрото. В тези композиции, независимо как са наречени, се срещаме с умението на художника да говори иносказателно за замърсяването на околната среда, за птиците и животните, които носят красотата на планетата, за небесните пространства, които ни обкръжават...

Творба наречена "Червената земя", например... Да, тя Земята, е такава наесен, в горящите угари от края на лятото, и изглежда малко марсианска, защото всеки от нас възлaга част от своите надежди в машината на времето. А някъде в далечината на прозрачния хоризонт плува в нежни облаци "бялото слънце на пустинята".

Те са част и от "Синя нощ". В негата на топла дъждовна вечер, заобикалящият те свят се е превърнал в охлюв, който бавно пълзи по своя хоризонт, понесъл къщите, улицата, площадите парковете и градинките на целия град. Едно малко ноктюрно със светли бели удари на четката, кънти в меката тишина.    

Умението на Георги да живописва иносказателно ме въодушевява. Защото ми разкрива неочаквани хоризонти. Води ме за ръка на единственото спасително място във Вселената - на планетата Фантазия, до звездата Въображение. Тя може да се намира и на дъното на океана, в онази картина, наречена "Акваристика". Там, в зелената прозрачност на водата, светят човешките следи в купчина от потънали времена. В нейното изграждане обемите и геометрията нямат никакво значение. Тези обекти са потънали подаръци за някого, и неотменима част от всемирния цвят на Времето.

Във всемирния цвят на изкуството авторът не пропуска възможността да отрази любимия за всички векове жанр - Голото тяло, по-известен като Еротика. Всеки творец има своите показвани и скрити рисунки на полови актове, любовни игри, срамежливи ухажвания, пълни с нега, страсти, привличане... Еротиката на Георги има по-особено излъчване. Живописните му творби с голи женски тела са странни по своему. Наименованията на няколкото картини представени тук, очевидно част от голям цикъл, са свързани с цветовете на канапетата и шезлонгите, върху които се намират моделите - героините в пиесата на своя автор. Започващи с Мечтание, те са потънали в Синя тъга, Синьо канапе, Бял шезлонг. Тези фигури не са единствено голи тела. Това са жени. Сякаш наредени на витрина, накацали като големи голи птици в своите гнезда, те не са томително нежни, изящно и примамливо разтворили колене, положили предизвикателно ръцете си под разпилените коси върху възглавницата. Те са различни. Всички сякаш са част от Радичковия Привързан балон, преживяли мига на възбудата при срещата с големия "Тенец", потънали в синевата на мрака, когато той си е отишъл, оставил Самотата да кънти безутешно в празната стая.

Еротичните рисунки носят друг привкус. Те са част от забавлението на художника, в сладките мигове на почивка, когато освободил тялото си от моментното напрежение, мечтателно взрян в кристалите на чашата със студено бяло вино... драска почти машинално с перо върху белия лист. И тогава Рисунките се получават малко графични, малко цветни, дамите са малко предизвикателни, небрежни, неглиже - нарисувани с блажена лекота, мъничко ирония и своеобразна прелест. Един различен свят, предназначен само за Мига.   

Изкуството на Георги Симов носи послания за всички зрители. Защото изкуството не е само свят на отражения, то е и свят на сбъднати мечти. А какво по-хубаво от това, когато едно творческо вдъхновение може да даде на всеки желаещ сърф, с който да се носи безметежно на гребена на своята вълна, вълната на Надеждата.

        

© Светла Москова, изкуствовед, 2010